“В състезание, атлетът Абел Мутай, представляващ Кения, бил само на няколко метра от финала, когато, объркан от табелите спрял мислейки, че е завършил състезанието. Испанският спортист Иван Фернандес бил точно зад него и осъзнавайки случващото се, започнал да вика на кениеца, да продължи да бяга, но Мутай не го разбирал… Той не разбирал испански. Тогава испанецът започнал да го бута към финала и евентуално към победата. След състезанието журналист се обърнал към Иван: „Защо направи това?“ Иван отговорил: „Мечтата ми е, че някой ден можем да имаме обществен живот базиран на уважение и истина“. Журналистът настоял: „Но защо оставихте кениеца да спечели?“ Иван отговорил: „Не му помогнах да спечели, защото той така или иначе печелеше“. Журналистът отново неразбиращ: „Но ти можеше да спечелиш!“ Иван го погледнал и отговорил: „Но каква би била заслугата за моята победа? Каква ще бъде честта на този медал?“ „Какво би помислила мама за тази победа?“ Стойностите се предават от поколение на поколение. На какви ценности учим децата си? Нека не ги учим на грешни начини и средства, с които да печелят“…
